absolut-z

Събрала материал и превела от руски Zinaida Aleksandroff

Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат (AgAuCl4) използван и днес за позлатяване на предмети.

Лаборатория на алхимист

Кратко описание
Алхимията е научно направление появило се още в Древна Арабия и активно разшиващо се през 13 до 17 век в Европа. Главната цел на алхимиците е била получаването на злато от други метали (като цяло олово, живак и цинобър). Мнозина алхимици са били екзекутирани от инквизицията. Но даже в най-мрачните времена, изследванията не са се прекратявали. Легендите гласят, че хазните на много от господарите на Европа са държали освен естественото, алхимично злато и то е било неотличимо от истинското.

''Алхимикът Седзивой'' на Ян Матейк

Алхимия е общо наименование на съществуващите в различните култури системи на трансформация на човека, основани на химически

съединения, а също така и съпътствайки тези системи възникват и опитите за получаване на благородни метали, философски камък,

универсален разтворител, злато за пиене (елексир) и други вещества, за които се вярва, че притежават чудни свойства.
В алхимията човекът или неговите отделни компоненти (съзнание, дух, душа, тяло, отделни енергии и т.н.) се разглеждат като

обладаващи определени химически и физически свойства субстанции, и с тях се провеждат някои операции, описвани на езика на

химически превръщания. Паралелно на основната - химическата - метафора често се развиват и други символически видове; особено

богата в това отнощение е европейската алхимия. Всички без изключение алхимически учения се отличават с тайнственост и

секретност, което в хода на историята често давало повод на погрешното им разбиране.
Представянето на алхимията за ''примитивна химия'' в науката към края на 19 век, било изцяло препрегледано в 20 век. При

изследването на различните алхимични традиции алхимическите системи на трансформация на човешкото същество често се

обозначават като ''вътрешна алхимия'', а практиките на получаване на различни вещества - ''външна алхимия'' (термините произхождат

от китайската алхимия). В действителност нито една от ''външните алхимии'' не се явява като една цяла самостоятелна система.

Всички те представляват само смес неправилно разбрани и деградирали методики от съответните ''вътрешни алхимии'', допълнени с

малко практически химически и фармакологически знания. Последните в хода на историята са служили като основа на първите чисто

химически описания. Представата за независимо съществуване на самостоятелните ''външноалхимически'' школи а още повече и за

произхода на ''вътрешната алхимия'' от ''външната'' не издържа критиката нито една от традициите. ''Външната алхимия'' винаги се

явява или като част от съответната ''вътрешна'', или като вулгаризация или измамна интерпретация на последната,
Реалните алхимически традиции по всяка видимост съчетават вътрешната работа с получаването и приемането на някои вещества.

Както и всички езотерически знания, алхимията се строи на постулата за подобието на микрокосмоса и макрокосмоса.
Във всички алхимически традиции изключителна рол играе живака и сулфида му - цинобър (HgS), които понякога даже давата име на

цялата алхимическа система, като например ''Расаяна'' (значения - колесницата на живака, учението на живака). Индийската

алхимическа традиция съвпада с името на покровителя на алхимията - Меркурий (бога и планетата) и на легендарния и основател

Хермест Тримегист. Освен това се използва сяра, 6 традиционни метала - олово, желязо, мед, калай, сребро, злато), съединенията на

арсена, също така антимон, нитрати, киселини и някои други неорганични и органични съединения в китайската, индийската и тибетската

алхимия, освен това и скъпоценни камъни и треви (билки).

При всички алхимически системи важно значение имат идеите:
1. Очистването и концентрацията при работата на веществата или веществата по начина на каляването, преплояването, дестилирането;
2. свещения брак, сливането на мъжкия и женския принцип, съединяването на противоположностите.
Последната идея в европейската алхимия има форма на ''химическа сватба'', ''кралски брак'', сливането на брата и сестрата, Слънцето и Луната, Хермафродита ( в гръцката митология син на Хермес и Афродита) и Салмакида (нимфа-наяда), самеца и самката на различните животни и т.н. В индийската - съюза на Шива (лунния бог на планините, бога на пречистващото разрушение и Шакта (съпругата му, Майката Природа), в китайската - съединението на дракона и тигъра или срещата на Пастира и Шивачката (Небесната Дева). За египетско-гръцко-арабско-европейската алхимическа традиция крайно важна рол играе също така и идеята за смъртта (обикновено във формата на убийство) и възкресяването.

This image comes from Michael Maier's 1618 treatise on alchemy. It combines music, image and text to communicate alchemical knowledge to adepts. Note the combination of Pythagorean imagery with alchemical practice.

Нито една от алхимичните традиции не е описана дори най-малко от съвременната наука. Изследванията се намират в начален стадий, повече или по-малко достоверно реконструктирани са само отделни фрагменти на алхимическите системи. Водят се спорове даже по основните въпроси. Това е свързано най-вече със самия характер на алхимическите учения, имащи практическо направление и очакващи трансформация на самия алхимик. Основното откритие на изследователите на алхимическите системи се състои в това, че е не могат да бъдат правилно разбрани без практическото минаване на всичките им стадии от самия изследовател. По самото си
устройство алхимическите знания представляват чудесни светове пълни със загадки и тайни.
Не е ясно доколко алхимичните системи на различните култури са свързани помежду си, и в изключения доколко са аналогични крайните им резултати. Също така отворени остават въпросите за генезиса на алхимичните традиции, съществуването на единен техен източник, взаимни връзки и заимствания. Не възникват съмнения генетическата връзка между следните групи:
1. платонизъм, гностицизъм, хриситанство, неоплатонизъм, зороастризъм, манихейство, каббала, суфизъм, елинската, египетско-елинскатата, византийската, арабската и европейската алхимия;
2. практиките на сиддхаровете - доарийското население на Индостан, индийската и будистката тантра, индийската и тибетската алхимия;
3. доасизъм, китайската алхимия и алхимическите практики на Япония, Корея, Индокитай,

Bruegel, Alchimist

Литература:

1. Хермес Трисмегтит. Aureus Tractatus 291-317 c.
2. Никола Фламел. Алхимия 384 c.
3. Садул Жак. Съкровището на алхимиците 320 c.
4. Рабинович.В.Л. Алхимията като феномен на средновековната култура 1979
5. Франц фон М.-Л. Алхимия : въведение в символизма и психологията 1997
6. Фулканели. Тайните на Съборите 2008 384 c.
7. Фулканели. Философските обители 2003 624 c.
8. Елиаде. М. Азиатска алхимия 1996
9. Юнг.К.Г. Духът Меркурий1996
10. Юнг К.Г. Психология и алхимия 1997
11. Chilackige M. Oriental Alchemy 1936
12.Farber, E. Great Chemists – Interscience Publishers, 1961
13. Ferguson, J. The Books of Secrets – London: 1913-1914
14. Klossowski de Rola, S. Alchemy: The Secret Art – London: 1973
15. Holmyard, E.J. Alchemy – Edinburgh: 1957 (reprinted 1968)
16. Holmyard, E.J. Makers of Chemistry – Oxford: The Clarendon Press, 1939
17. Hutin, S. L'alchemie – Paris: 1961
18. Jung, C.G. Alchemical Studies - Complete Works, v. 4 – Princeton, NJ: Princeton Univ. Press
19. Jung, C.G. Symbols of Transformation - Complete Works, v. 5 – Princeton, NJ: Princeton Univ. Press
20. Multhauf, R.P. The Origins of Chemistry – 1967
21. Partington, J.R. A Short History of Chemistry, 1939
22. Pritchard, A. Alchemy: A Bibliography of English-Language Writings – 1980
23. Read, J. Prelude to Chemistry: An Outline of Alchemy – New York: Macmollan, 1937
24. Redgrove, H.S. Alchemy, Ancient and Modern – London: 1911
25. Sarton, G. Introduction to the history of science – Baltimore: Williams and Wilkins, 1927
26. Stillman, J.M. Story of Alchemy and Early Chemistry
27. Thorndike, L. History of Magic and Experimental Science – New York: 1923-1958
28. Von-Meyer, E. History of Chemistry – 1906

Piczo